Нобелова седмица
Нобелова седмица – в началото на октомври се обявяват. Това са най-престижните награди за научни постижения. По желание на Алфред Нобел (1833 -1896) наградите, носещи неговото име, отличават най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, забележителни литературни постижения, както и дейност в интерес на световния мир. Наградата има и материална стойност - 9 млн. франка, около 1,1 млн. долара.
Призовете се присъждат от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; от Каролинския медицинско-хирургически институт в Стокхолм - за физиология или медицина; от Шведската академия по литература - за литература, а петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, присъжда наградата за укрепване на мира.
Първата Нобелова награда е връчена в Сен Тропе през 1901 година - пет години след смъртта на нейния патрон - изобретателя на динамита Алфред Нобел (Alfred Nobel.)
Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг са носители на Нобеловата награда за физиология или медицина за 201 г. Те получават отличието заради работата им по изясняване механизма на т.нар. биологичен часовник.
„Откритията им обясняват как растенията, животните и хората променят биологичния си ритъм така, че да го синхронизират с въртенето на Земята”, посочват от Нобеловия комитет.
Тримата ще си поделят 9 млн. франка, около 1,1 млн. долара. С връчването на Нобела за медицина традиционно се открива т.нар. Нобелова седмица всяка година.
Райнер Вайс, Бари Бариш и Кип Торн печелят тазгодишната Нобеловата награда за физика. Призът им се връчва за проучването на гравитационните вълни.
И тримата участват в Обсерваторията LIGO, проект на изследователи от над 20 държави за наблюдаване на гравитационните вълни. Според теорията на относителността на Алберт Айнщайн, те изпълват Вселената, движейки се със скоростта на светлината и се създават при ускоряването на масата. На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път именно от Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.
Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събития във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.
Трима учени си поделят Нобеловата награда за химия - екипът на Жак Дюбоше, Йоахим Франк и Ричард Хендерсън, на които се присъжда най-високият научен приз за разработване на криоелектронна микроскопия, онагледяваща с висока резолюция биомолекулярни структури в разтвор. Това представлява метод за опростяване и подобряване на изображенията на биологични молекули или биомолекули.
Благодарение на откритието, изследователите по света вече ще могат да създават триизмерни структури от биомолекули, посочиха в изявление от Кралската шведска академия на науките. Според нея откритието извежда биохимията в нов век.
Призовете се присъждат от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките - за физика и химия; от Каролинския медицинско-хирургически институт в Стокхолм - за физиология или медицина; от Шведската академия по литература - за литература, а петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, присъжда наградата за укрепване на мира.
Първата Нобелова награда е връчена в Сен Тропе през 1901 година - пет години след смъртта на нейния патрон - изобретателя на динамита Алфред Нобел (Alfred Nobel.)
Билогичният часовник - Нобел за медицина
Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг са носители на Нобеловата награда за физиология или медицина за 201 г. Те получават отличието заради работата им по изясняване механизма на т.нар. биологичен часовник.
„Откритията им обясняват как растенията, животните и хората променят биологичния си ритъм така, че да го синхронизират с въртенето на Земята”, посочват от Нобеловия комитет.
Тримата ще си поделят 9 млн. франка, около 1,1 млн. долара. С връчването на Нобела за медицина традиционно се открива т.нар. Нобелова седмица всяка година.
Гравитационните вълни - Нобел по физика
Райнер Вайс, Бари Бариш и Кип Торн печелят тазгодишната Нобеловата награда за физика. Призът им се връчва за проучването на гравитационните вълни.
И тримата участват в Обсерваторията LIGO, проект на изследователи от над 20 държави за наблюдаване на гравитационните вълни. Според теорията на относителността на Алберт Айнщайн, те изпълват Вселената, движейки се със скоростта на светлината и се създават при ускоряването на масата. На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път именно от Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.
Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събития във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.
Kриоелектронна микроскопия - Нобел по химия
Трима учени си поделят Нобеловата награда за химия - екипът на Жак Дюбоше, Йоахим Франк и Ричард Хендерсън, на които се присъжда най-високият научен приз за разработване на криоелектронна микроскопия, онагледяваща с висока резолюция биомолекулярни структури в разтвор. Това представлява метод за опростяване и подобряване на изображенията на биологични молекули или биомолекули.
Благодарение на откритието, изследователите по света вече ще могат да създават триизмерни структури от биомолекули, посочиха в изявление от Кралската шведска академия на науките. Според нея откритието извежда биохимията в нов век.
0 Коментара