Трафик на хора
Слушате ли новини, новини за неща, които се случват у нас? Ако се заслушате ще чуете колко много насилие има. Може да се окаже, че ваш познат е станал жертва на насилие и тогава няма да е новина, няма да е статистика, а ще е трагедия.
Ето какво казва психологът от Фондация "Анимус" Надя Кожухарова в интервю за БНР във връзка с Европейския ден срещу трафика на хора и трудовата експлоатация, който се отбелязва на 18 октомври. Когато човек спре да е способен да удържа агресията си в ситуации, които не са крайни, а битови, това означава, че той се чувства изключително несигурен и безпомощен. Това, което се случва с тези инциденти от последните дни, е симптоматично за това как живеят хората и как се чувстват в наши дни.
Има цялостно усещане, че държавата не се грижи са своите граждани и хората намират различни начини да се справят сами. Едни се справят като се въоръжават, други - и това е мнозинството, като търсят по-добър живот в чужбина. Това поставя страната ни начело в рисковите регистри що се отнася до трафика на хора с цел трудова експлоатация, каза още Надя
Трийсет европейски страни, сред които и България, участват в кампания
Нашите наблюдения и наблюденията на международни организации показват, че Европа не може да бъде отделена от целия този нелегален пазар на труд. Тя е част от него и във всяка една държава трудовата експлоатация е масово явление. Целта ни е да покажем, че много често е илюзия, че човек отива на едно по-прекрасно място.
Тя препоръча на всички, които желаят да работят в чужбина, да вземат необходимите мерки да заминат легално, за да гарантират трудовите си права.
Бизнесът трябва да е много по-бдителен за веригите от доставки, с които работи. Данните показват, че няма нито един продукт или стока, която ние ползваме, която някъде в някой момент да не е свързана с експлоатация на човешки труд, акцентира Надя Кожухарова.
От днес е активен един нов европейски сайт, където може да се проследи интерактивно къде какви модели на експлоатация се практикува.
Във времето на глобализация все по-голям брой хора стават жертва на престъплението „трафик на хора”. В света броят на жертвите е между 500 хиляди и 2 милиона. Печалбите от трафика на хора в световен мащаб, според данните на Центъра за превенция на международната престъпност към ООН, са между 7 и 8 милиарда долара годишно, което е сравнимо само с незаконните печалби от продажбата на наркотици или оръжие. Поради големите печалби международната организирана престъпност се стреми да контролира трафика на хора.
България се смята най-вече за страна - източник на трафик на хора към Германия, Белгия, Франция и др. европейски страни. Основна причина е търсенето на по-добър живот и средства за препитание.
Освен икономически причини, трафикът на хора има дълбоки исторически, етнически и социални корени.
В различните исторически етапи хората са имали и различно отношение към трафика на хора. Първоначално закупуването и „придобиването” на човешки същества е било легално забогатяване. През XVIII век в Европа се развива концепцията за „естественото право”- това, което принадлежи на човек по природа - правото му на живот, на свобода и на щастие.
В края на XIX век международната общност започва да говори за проблема „трафик на жени”. Тогава все повече жени и момичета, най-вече от Великобритания /предимно от нейните колонии/, стават жертви на трафик и са въвличани в проституция в континентална Европа. Затова и проблемът за борба с трафика на жени е повдигнат за пръв път на международен конгрес в Лондон през 1899г. През 1904г. в Париж част от европейските страни подписват международно споразумение за борба с „бялото робство” или трафика на жени.
Европейските държави подписват две споразумения за сътрудничество за закрила на жените и превенция трафика на хора през 1910г. и 1921г. През 1933г. е приета Международна конвенция, забраняваща трафика на жени, а през 1949г., по време на Общото събрание на новосформираната международна организация ООН, е одобрена Конвенцията за борба с трафика на хора и експлоатацията от трети лица с цел проституция.
През 2000г. е приета Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, позната като Конвенцията от Палермо.
Целта на тази Конвенция е насърчаването на сътрудничеството с оглед по-ефективното предотвратяване и борба срещу транснационалната организирана престъпност. В България тази Конвенция на ООН е ратифицирана със Закон за борба с трафика на хора, приет от 38-то Народно събрание на 12.04.2001г. и в сила от 29.09.2003г. Според този закон "трафик на хора" е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация.
През март 2010г. Европейската комисия предложи нова европейска директива в областта на борбата с трафика на хора, която обхваща действия на различни фронтове.
За какво е симптом нарастването на агресията между хората?
Ето какво казва психологът от Фондация "Анимус" Надя Кожухарова в интервю за БНР във връзка с Европейския ден срещу трафика на хора и трудовата експлоатация, който се отбелязва на 18 октомври. Когато човек спре да е способен да удържа агресията си в ситуации, които не са крайни, а битови, това означава, че той се чувства изключително несигурен и безпомощен. Това, което се случва с тези инциденти от последните дни, е симптоматично за това как живеят хората и как се чувстват в наши дни.
Има цялостно усещане, че държавата не се грижи са своите граждани и хората намират различни начини да се справят сами. Едни се справят като се въоръжават, други - и това е мнозинството, като търсят по-добър живот в чужбина. Това поставя страната ни начело в рисковите регистри що се отнася до трафика на хора с цел трудова експлоатация, каза още Надя
Трийсет европейски страни, сред които и България, участват в кампания
"Употребени в Европа"
Нашите наблюдения и наблюденията на международни организации показват, че Европа не може да бъде отделена от целия този нелегален пазар на труд. Тя е част от него и във всяка една държава трудовата експлоатация е масово явление. Целта ни е да покажем, че много често е илюзия, че човек отива на едно по-прекрасно място.
Тя препоръча на всички, които желаят да работят в чужбина, да вземат необходимите мерки да заминат легално, за да гарантират трудовите си права.
Бизнесът трябва да е много по-бдителен за веригите от доставки, с които работи. Данните показват, че няма нито един продукт или стока, която ние ползваме, която някъде в някой момент да не е свързана с експлоатация на човешки труд, акцентира Надя Кожухарова.
От днес е активен един нов европейски сайт, където може да се проследи интерактивно къде какви модели на експлоатация се практикува.
Трафик на хора
Във времето на глобализация все по-голям брой хора стават жертва на престъплението „трафик на хора”. В света броят на жертвите е между 500 хиляди и 2 милиона. Печалбите от трафика на хора в световен мащаб, според данните на Центъра за превенция на международната престъпност към ООН, са между 7 и 8 милиарда долара годишно, което е сравнимо само с незаконните печалби от продажбата на наркотици или оръжие. Поради големите печалби международната организирана престъпност се стреми да контролира трафика на хора.
Ден за борба с трафика на хора 18 октомври
България се смята най-вече за страна - източник на трафик на хора към Германия, Белгия, Франция и др. европейски страни. Основна причина е търсенето на по-добър живот и средства за препитание.
Освен икономически причини, трафикът на хора има дълбоки исторически, етнически и социални корени.
В различните исторически етапи хората са имали и различно отношение към трафика на хора. Първоначално закупуването и „придобиването” на човешки същества е било легално забогатяване. През XVIII век в Европа се развива концепцията за „естественото право”- това, което принадлежи на човек по природа - правото му на живот, на свобода и на щастие.
В края на XIX век международната общност започва да говори за проблема „трафик на жени”. Тогава все повече жени и момичета, най-вече от Великобритания /предимно от нейните колонии/, стават жертви на трафик и са въвличани в проституция в континентална Европа. Затова и проблемът за борба с трафика на жени е повдигнат за пръв път на международен конгрес в Лондон през 1899г. През 1904г. в Париж част от европейските страни подписват международно споразумение за борба с „бялото робство” или трафика на жени.
Европейските държави подписват две споразумения за сътрудничество за закрила на жените и превенция трафика на хора през 1910г. и 1921г. През 1933г. е приета Международна конвенция, забраняваща трафика на жени, а през 1949г., по време на Общото събрание на новосформираната международна организация ООН, е одобрена Конвенцията за борба с трафика на хора и експлоатацията от трети лица с цел проституция.
През 2000г. е приета Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, позната като Конвенцията от Палермо.
Целта на тази Конвенция е насърчаването на сътрудничеството с оглед по-ефективното предотвратяване и борба срещу транснационалната организирана престъпност. В България тази Конвенция на ООН е ратифицирана със Закон за борба с трафика на хора, приет от 38-то Народно събрание на 12.04.2001г. и в сила от 29.09.2003г. Според този закон "трафик на хора" е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация.
През март 2010г. Европейската комисия предложи нова европейска директива в областта на борбата с трафика на хора, която обхваща действия на различни фронтове.
0 Коментара