Традиции за Цветница

У Недини, слънце грее, върбо ле, върбо, върбице

Цветница е последният празник преди Великден, който се посреща от целия християнски свят. Макар да е плаващ, той се пада винаги в неделя, една седмица преди Възкресение Христово. Според църковните обичаи тържествата започват още от предния ден, когато е Лазаровден.

Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата

В различните краища на България Цветница има различни наименования – Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Но навсякъде, това е празникът на цветята и цъфтежа.
Eвангелието разказва, че в неделята преди еврейския празник Пасха Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Народът го посрещнал така, както в древни времена посрещали царете, извоювали победа над враговете им. Размахвали зелени клонки и цветя, застилали с тях и с дрехите си пътя пред нозете Му и Го приветствали с възгласа “Осанна”. В старите свещени книги пророците предсказвали, че един ден Бог ще изпрати на света Спасител, че Той ще влезе в Йерусалим, както древните царе, възседнал ослица. Мнозина вече били чували за чудесата, които Иисус Христос извършвал, и като Го видели да влиза в града, възседнал ослица и заобиколен от учениците Си, повярвали, че Той е новият еврейски Цар, Който ще ги спаси от властта на римляните. Единствено децата разбрали, че Христос не е обикновен цар, а Цар на Небето и Земята, Който ще царува вечно. Те тичали пред Него, размахвали палмови клонки и радостно пеели: “Благословен Идещият в име Господне!”.



На Цветница продължават обичаите от Лазаровден. Девойките, които са лазарували предния ден, се събират на реката и пускат в течащата вода венци от върбови клонки. На която девойка венчето излезе най-напред, на следващия Лазаровден ще бъде кумата.

Рано сутринта на Цветница се почитат онези близки, които вече не са на този свят. Вярва се, че те излизат от гробовете си, в очакване роднините да им занесат нещо. Обикновено се носят върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, а над него се окачват клонките. От царевичните стъбла се пали огън. Привечер на площада в селото момите и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.

На Цветница се отива на празнична църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона.

Символа на празника е върбата, върбовата клонка. Върбово венче  се слага на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет. Крехка, свенлива и смирена, върбата е символ на женското начало. Вързана на кръста, върбовата клонка  “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.

Трапеза на Цветница
Тъй като Цветница се празнува преди постите да са приключили, хубаво е храната да не е мазна. Според християнските традиции обаче рибата е позволена. На трапезата може да се сложи – яхния със сухи чушки и маслини, печен шаран, салата от фасул и картофи, кадаиф.
След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението (Великден).

Украса за  Цветница

На Цветница имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя и произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица, Елха, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Ралица, Роза, Росен, Росица, Теменуга, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмина и много др.