Хомеопатия

Кратка история

Хомеопатията представлява метод на лечение с над 200-годишна практика, разработен от немския лекар д-р Самуел Ханеман. Революционна за времето си, тя бързо се превръща в средство за домашно лечение и грижа за здравето.

Помага ли Хомеопатията?

Защо хомeопатията добива такава широка популярност още в зараждането си разкрива интересно проучване на архивни документи, публикувано в Social History of Medicine на Oxford University Press...

Началото: Кристиян Ханеман, (Christian Hahnemann) (10 април 1755 – 2 юли 1843) е немски доктор по медицина, създател на хомеопатията. След откриването на хинина  и неговия изключителен ефект върху маларията, Ханеман решава да експериментира с това вещество. Като приема дози от него, открива, че хининът предизвиква симптоми, същите като на маларията. Много бързо Ханеман стига до идеята, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така той създава първия постулат на хомеопатията: подобното лекува подобно, затова нарича новият вид лечение хомеопатия (гр. homeo - близък, подобен, pathos - страдание). През 1810 г. Ханеман публикува първата от 6-те редакции на книгата „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия.
Самият Ханеман не е имал намерение да създава алтернативен метод за домашно самолечение, но обективни факторите способстват бързото разпространение на хомеопатията като идеалния помощник на всяко домакинство: хомеопатичните лекарства са на достъпна цена, лесни и безопасни за употреба – без риск за здравето на болния.
Хомеопатичното лечение се основава на принципа „подобното лекува подобно” – т.е. болестта се лекува с използването на вещества, които приложени върху здрав човек биха предизвикали същите симптоми и оплаквания. Медицината на 19-ти век била базирана на теоретични модели за генезата на дадено заболяване. А принципите на хомеопатията улеснявали пациентите, които не се сблъсквали със сложни медицински теории. Те трябвало единствено да използват своите сетива и да наблюдават внимателно. Сравнението на картината на симптомите с описанието на хомеопатичното лекарство им е давало ключа към успешното лечение. В този смисъл хомеопатията се оказва лесен метод за разбиране, усвояване и използване в домашни условия. Разбира се, за да могат да използват хомеопатичното лечение, всички трябвало да преминат през процес на обучение. И в повечето германски градове възникнали хомеопатични дружества, чиято цел била образование, взаимна подкрепа и разпространение на полезна информация, за да достигне лечебната помощ до все по-широк кръг от хора. В тях влизали представители на всякакви прослойки от обществото. До 1870 г. подобни организации в Германия били 12, а в периода до 1930 г. могат да бъдат проследени 470. Само на територията на Германия на този етап около 12% от населението използвало хомеопатия за различни здравословни оплаквания.

Какво представляват хомеопатичните лекарства?
Хомеопатичните лекарства са силно разредени субстанции на неорганични соли, минерали, растения, тъкани, отрови и др., които подават сигнал към организма да мобилизира самооздравителните си сили. Именно разреждането е едно от нещата, което прави този метод на лечение уникален. Дори при погрешен избор на лекарство това означава, че няма опасност за здравето на пациента. А при откриване на точното хомеопатично средство следва бързо възстановяване и връщане на баланса в организма, без лечението да създава неприятни усещания (те били характерни за методите на традиционната медицина през 19 век – кръвопускане, пиявици и т.н.) Това правело още по-атрактивни методите на хомеопатията в зората на нейното развитие. И докато представителите на традиционната медицина на 19 век оспорвали метода на Ханеман, той набирал все по-широка популярност сред пациентите, насърчени от наблюдаваните резултати, особено във времената на смъртоносното нашествие на холерата. Медицинските методи и здравеопазването значително са се променили оттогава. Но хомеопатията до днес продължава да привлича с възможностите си нежно и щадящо, ефективно решение на здравословните проблеми.

Как се приготвя хомеопатичното лекарство?
Първата стъпка е приготвянето на “майчина тинктура” (настойка) от изходното вещество. Следват стъпките по стриване в лактоза и/или сукусиране и потенциране (разреждане) в спиртен разтвор, в който е капната една капка от майчината тинктура. Сукусирането пък представлява енергично, повтарящо се разтръскване на разтвора на ръка с почукване в твърда повърхност.
При разреждането на една капка майчина тинктура с девет капки разтворител се получават т. нар. D-потенции (децимално разреждане). При С-потенциите една капка от тинктурата се смесва с деветдесет и девет капки разтворител. Съществуват и други потенции – например LМ-потенцията, която представлява разреждане 1:50 000, и др., но в практиката се използват описаните.
Д-р Самуел Ханеман е бил фокусиран дълго време предимно върху разработването на С-потенциите. D-потенциите са дело на д-р Константин Херинг – прочут като Бащата на американската хомеопатия, който лично е познавал и се е учил от Самуел Ханеман, преди да замине за САЩ.

След 1836 г. немският лекар Бруно Веземайър започва да работи само с D-потенции, тъй като установява, че те имат най-ефективно органоторопно действие (действат симптоматично върху органите). Веземайър открива, че D-потенциите позволяват последователни стъпки в лечението за постигане на по-голямата му точност и ефективност.
Днес D-потенциите се използват изключително много в Германия, като достъпни и практични за употреба от широк кръг хора. Най-големият производител и износител на хомеопатични лекарства в D-потенции в световен мащаб, произведени по оригиналната технология на Ханеман, е Немският хомеопатичен съюз.
Хомеопатичните препарати в ниски потенции (например D6) дават възможност за първа и незабавна реакция за решаване на даден проблем, особено при липса на своевременен достъп до медицинско лице. Те са подходящи за употреба, без да е нужно специализирано образование. Може да се добавят към домашната аптечка за случаи като настинки, грип и грипоподобни вирусни инфекции, при възпаления на сливиците, алергии, травми, за възстановяване след боледуване и др. Освен остри заболявания, хомеопатията помага и при поведенчески или психологически проблеми. Действа ефикасно и при множество хронични заболявания като алергии, мигрени, диабет, кожни или хормонални проблеми и др.
Източник на Бг – Puls.bg